НАЦИОНАЛНО УЧИЛИЩЕ ЗА ПЛАНИНСКИ ВОДАЧИ

СЪДЪРЖАНИЕ НА СТРАНИЦАТА:
I. СЪЗДАТЕЛЯТ
II. ОТКРОВЕНИЯ от:
A). Занковски
Б). учители:
В). ученици:


СЪЗДАТЕЛЯТ

“ Ти гордо летиш в синевата,
недостъпен за всяка отровна стрела,
но не можеш, уви, да вървиш по земята,
че ти пречат огромните твои крила.”
(Бодлер)
Има хора, родени да даряват всяка минута от живота си на другите. Да посветят себе си на планината, училището, децата. Да отделят не една и две години – а целия си живот, младостта, умението си, сърцето си, душата си на другите, да бъдат и излъчват светлина - Минко Занковски.
Роден на 19.08.1949г в с.Черни Осъм, Троянско. Детството му преминава в махала Стойновското, основно образование получава в Черни Осъм, средно в Механотехникум – гр.Ловеч. Завършва ВТУ „Св.Св.Кирил и Методий”, специалност Българска филология.
От 1983г до края на живота си – 22.10.2006г. е директор на училището в Черни Осъм, цели 23 години.
Имайки идеята, с много упоритост и неотстъпчивост г-н Занковски успя и я осъществи и през 2000 година бе открито Националното училище за планински водачи, на 30 юни 2004 година бяха раздадени първите дипломи за средно образование в селото, 2005 година бяха раздадени първите свидетелства за професионални планински водачи в България.
Тези събития са незначителни за Световната история, но големи и важни за Черни Осъм, за образованието в Троянска община, в Ловешка област, в България.
Това бе мечтата му. На нея той отдели последните 10 години от живота си.
Негова е заслугата за спечелване през 2005-2006 учебна година по Приграма ФАР на проект „Планински водач – нов шанс за младите хора” към програма за учене през целия живот, професионално образование и обучение на стойност 66059 евро.
С негова помощ училището бе включено в проект Обучение на безработни лица по професия „ ПЛАНИНСКИ ВОДАЧ” – 2007.
През 2004-2007г. Националното училище за планински водачи е партньор по преоекта „Горска рекреация и европейско обучение” по програма Леонардо да Винчи на ЕС – съвместни практики със студенти от Ланкашърския университет и ученици от училището.
Много усилия, ентусиазъм, жар и упоритост бяха нужни, за да стигне до тук. Минко Занковски бе директор, колега, приятел, човек. Силен, борбен, активен, инициативен, неотстъпчив от позициите си. Такива хора се раждат рядко. С всичко, с което се захващаше, нямаше провал. Всичко се случваше.
Алпинист, майстор на спорта, планински спасител, покорител на върхове (върховете...).
Беше пълен с идеи и отворен за всички предложения, затова заведе момчетата и момичетата на Мон Блан, в Австрия, Италия, Словения. Беше сигурен, че те ще станат истински хора. И на това ги учеше – да си помагат, да не се отказват.
Успя да направи от разглезените и капризни деца – зрели и отговорни (към другите и себе си) млади мъже и жени. Непрекъснато им създаваше трудности, но и ги учеше да се справят с всякакви ситуации в планините и живота и умееше да им се радва от сърце, да им казва добри думи, не защото трябва, а защото ги заслужават. И се гордееше с всичко това, но имаше право.
Защото много от учениците на г-н Занковски вече разбраха, че професията им е трудна, отговорна и много красива.
А когато нещата се правят и случват за първи път, те наистина са история. В това училище всичко е неповторимо, уникално.
Той имаше рядката дарба да придава смисъл на нещата – малки или големи – и върна достойнството на учителската професия.
Животът му премина в постоянно търсене на единственото и истинското и той не допусна противоречие в стремежите си. Заедно с г-н Занковски и покрай него ние повярвахме в постижимостта на изключителното. Главното е кой колко крачки в посока нагоре може да направи вътре в себе си. Винаги е имало неспокойни търсачи, без чийто дух нещата са умирали.
В най-тежки условия – сняг, виелици, студ, мъгла е водил спасителни акции.
Засмян, с чувство за хумор, с изход от всяка ситуация, играещ на различни фронтове – разбираше от всичко, но най-вече как да направи всеки специален и никого да не обиди. Да го оцени.
Обичаше да пътува, да пее и да свири на китара, да търси предизвикателства и да се справя с тях.
Той беше голям ЧОВЕК.